Защита от експлозия

Защитата от експлозии е особено важен въпрос, свързан с безопасността; експлозиите застрашават живота и здравето на работниците поради неконтролиран пламък и налягане, наличието на продукти, които причиняват вредни реакции, и абсорбцията на кислород във въздуха, който работниците дишат. Следователно, установяването на последователна стратегия за предотвратяване на експлозии изисква предприемането на организационни мерки на работното място.

Директивата на ЕС ATEX изисква от работодателите да въведат необходимите мерки за гарантиране на безопасността и здравето на работниците, включително превенция на професионалния риск, информация и обучение, както и осигуряване на необходимата организационна рамка. Самата защита се отнася не само за хората, но и за машините и природната среда около застрашеното съоръжение. Винаги, когато е възможно, работодателите трябва да предотвратяват появата на експлозивни атмосфери.

За да се гарантира спазването на най-високия приоритет, първата стъпка в оценката на риска от експлозия е да се определи дали може да възникне опасна експлозивна атмосфера при дадените условия. След това трябва да се определи дали тя може да се възпламени и как да се неутрализират последиците от експлозия. Подходящите методи за оценка на риска от експлозия на работен процес или инсталация се основават на систематичен подход към мониторинга на безопасността на инсталациите и процесите.

В този контекст „систематичен“ означава организирано провеждане на дейности, основани на обективни и логически съображения. Анализът обхваща съществуващи източници на опасни експлозивни атмосфери и ефективни източници на запалване, които могат да се появят едновременно.

Основни и най-важни параметри, описващи нивото на опасност от експлозия на дадено запалимо вещество

Следните параметри са сред основните и най-важни параметри, описващи нивото на опасност от експлозия на дадено запалимо вещество:

Максимална скорост на експлозия (dp/dt)_max – е максималната стойност на повишаване на налягането за единица време по време на експлозии на всички експлозивни атмосфери в рамките на експлозивния диапазон на запалимо вещество в изолиран корпус, приемайки специфични условия на изпитване.

Индекс на експлозивност K_max – е максималната скорост на повишаване на налягането на експлозията (dp/dt)_max, измерена по време на експлозия на специфична експлозивна атмосфера в корпус с обем 1 m3³, приемайки специфични условия на изпитване. Изследване.

Методи за ограничаване на ефектите от експлозия

Съществуват методи за ограничаване на ефектите от експлозия след като тя се е случила. Например, системите за потушаване на експлозии предотвратяват достигането на максималното налягане на експлозията чрез бързо въвеждане на пожарогасителни вещества в контейнери и инсталации в случай на запалване. Компонентите, защитени по този начин, трябва да бъдат проектирани да издържат само на намаленото налягане на експлозията. Потушаването на експлозията може също да изисква техническа изолация на компонентите, разположени в горната и долната част на инсталацията. Друг начин за отстраняване на налягането – което е основният ефект от експлозията – от застрашената система е използването на подходящи вентилационни системи. Тяхната цел е да намалят налягането вътре в устройството до приемливо ниво. Този метод се прилага по няколко начина: чрез използване на панели за освобождаване на налягането, самозатварящи се клапи или безпламъчни системи за освобождаване на налягането. Някои от тях, поради специфичния си дизайн и начин на действие, са предназначени за употреба в опасни зони, докато други могат да се използват само на открито.

Всички вещества, способни да претърпят екзотермична окислителна реакция, следва да се считат за запалими. По-специално, това включва всички вещества, които вече са класифицирани и етикетирани като запалими (R10), лесно запалими (F и R11/R15/R17) или изключително запалими (F+ и R12) в съответствие с Директива 67/548/ЕИО относно опасните вещества. Това обаче включва и всички други вещества и препарати, които (все още) не са класифицирани, но отговарят на съответните критерии за запалимост или обикновено се считат за запалими.

1. Запалими газове и газови смеси, напр. втечнени газове (бутан, бутен, пропан, пропилен), природни газове, горивни газове (напр. въглероден оксид или метан) или газообразни запалими химикали (напр. ацетилен, етиленов оксид или винилхлорид).
2. Запалими течности, напр. разтворители, горива, суров петрол, смазочни масла или отработени масла, бои, водоразтворими и неразтворими химикали.
3. Прахове от запалими твърди вещества, напр. въглища, дърва, храни и фуражи (напр. захар, брашно или зърнени храни), пластмаси, метали или химически продукти.

В случай на експлозия работниците са изложени на риск от неконтролиран пожар и налягане под формата на топлинно излъчване, пламъци, ударни вълни и летящи отломки, както и вредни продукти, произтичащи от реакции и изчерпване на кислорода във въздуха, който е от съществено значение за дишането. Поради тази причина е изключително важно да се извърши правилна оценка на риска от пожар и експлозия и след това да се приложат подходящи защитни мерки и предпазни средства.

Препоръчваме ви също да прочетете интересна статия за експлозивно-опасни зони: https://www.dacpol.eu/pl/podzespoly-do-stref-zagrowanych-wybuchem-ex